Изида (завод)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Изида.
| „Изида“ | |
 Българско акционерно индустриално дружество „Изида“ в Новоселци, 1912 г. | |
| Индустрия | фаянсови и порцеланови изделия |
|---|---|
| Основаване | 1894 г. |
| Основател | „Георги Мимиди и съдружие“ АД |
| Закриване | 2000-те години |
| Седалище | Гара Елин Пелин,  България |
  Местонахождение в България | |
| „Изида“ в Общомедия | |
„Изида“ е бивш завод за производство на фаянсови и порцеланови изделия в гара Елин Пелин.[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1894 г. на гара Новоселци е създадена първата керамична фабрика в България от анонимно акционерно дружество „Георги Мимиди и съдружие“. Първите големи поръчки на фабриката са от 1898 г., когато банкерската къща „Марков и Калъпов“ прави поръчка за канализационни тръби и гранитни павета за благоустройството на София. Тогава е основано Българското акционерно индустриално керамично дружество „Изида“ в София от съдружниците на дружеството. Първоначалният капитал на дружеството възлиза на 1 000 000 златни лева, през 1919 г. той е 5 000 000 лева, през 1927 г. – 10 000 000 лева[1], а през 1947 г. – 17 000 000 лева, разпределени в 160 000 акции.[2]
Дружеството доставя клинкерови (жълти) павета от Будапеща, с които са павирани 70 000 m2 в центъра на София. След 1906 г. произвежда над 5 000 000 тухли за построяването на храм-паметник „Св. Александър Невски“ в София. По това време са електрифицирани цеховете и е изградена 10-километрова въжена линия до залежите от глина в Чукурово, а дружеството внася в България първите товарни камиони.[2]
За работниците са построени общежития, които са разделени от фабриката със зелен парков пояс от брези, ели и борове. Фабриката разполага с фурна за хляб, просторна столова, ферма с коне, крави и овце, земеделско стопанство и овощна градина. След 1908 г. се открива начално училище, кооперация и читалище.[2]
След 1912 г. започва производство на цветна фасадна керамика и подови теракотени плочки. С тях са облицовани стените и подовете на Софийския университет, Синодалната палата, Централната минерална баня в София. През 1920-те години започва да се произвеждат и електроизолационни порцеланови тела за високо и ниско напрежение.[1]
Фабриката е национализирана на 23 ноември 1947 г. В 1959 г. е пуснат в експлоатация цех за производство на порцелан, а през 1965 г. и за фаянс. След това прераства в завод, който през 1989 г. е преобразуван в държавна фирма, а през 1993 г. става държавно акционерно дружество. През 1997 – 1998 г. дружеството е приватизирано от Николай Банев чрез фонда „АКБ Форес[1] и впоследствие фалирано. Част от сградите са разрушени, а оборудването продадено за скрап.[2]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Предприятие „Изида“ е носител на отличия от световните изложения в Париж през 1900 г., в Сейнт Луис през 1904 г., в Лион през 1906 г. и в Лондон през 1907 г.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2107.
- ↑ а б в г д Панков, Драго. Фабрика „Изида“ // offnews.bg, 25 март 2014 г. Посетен на 12 септември 2017 г.